Изразът не е мой. Така, според пресата, се е изразила вице-премиерът г-жа Даниела Бобева неотдавна. Което не пречи, на същата г-жа Бобева (пак според пресата) да заяви преди няколко дни на форум в „Шератон“ (цитирам): „че е разработен проект на нова Национална стратегия за електронно управление с времеви хоризонт 2020 г. Документът е в процес на междуведомствено обсъждане и предстои приемането му от правителството“.

Руснаците имат една притча за мужика, дето все настъпвал греблото и то все го удряло по челото. И нашата работа – такава. Вижте моя постинг „Стратегия за е-Управление, вместо е-Правителство“, писан през май 2010 г.  Вижте как завършва той: „До този момент, писането на каквито и да било „стратегии”, „концепции” или каквото и да било подобно има за задача само да отклони вниманието от текущите неуспехи. А те водят до поредния провал.

Това преживяхме вече при предишния правителствен мандат. Не бихме искали отново да се повтори!“

За съжаление, повтори се. Но не просто се повтори. Между двете настъпвания на греблото са се похарчили още стотина милиона народни пари, един заместник-министър (като функция, иначе бяха двама един след друг), двайсетина чиновници и други функционери четири години са получавали заплати, премии, командировки в чужбина и пр. С резултат, силно клонящ към нула.

Преди време, в плен на наивни представи, се чудех как може да се случва така, че всичките т.н. стратегии, концепции и пр., а също така и всичките задания на следващите един след друг многомилионни проекти са така написани, че от първия бегъл прочит става ясно, че те са обречени на провал. Питах се, откъде намират такива писачи, няма ли поне едно изключение.

После изведнъж ми стана ясно, че това е много добре обмислена схема за източване на пари, при това абсолютно безнаказано. Вгледайте се във формулировките на всички проекти – непрекъснато става въпрос за „надграждане“, „доизграждане“ „актуализация“, „последващо развитие и усъвършенстване“ и т.н. На какво? На нещо, което всички признават, че не работи, че не съществува. Ако се съмнявате в това, погледнете заглавията на обособените позиции на последния проект за 20 милиона лева, финансиран от програма ОПАК  с бенефициент Министерство на транспорта.

В тази схема поредните често сменящи се кухи т.н. стратегии имат важна роля. Да отвличат общественото внимание, прикривайки схемата на източването на милионите. Ти го питаш: „Какво стана с еди-коя-си система, за която бяха дадени седем милиона?“ или „Къде е прословутият референтен модел, който струва на данъкоплатеца три и половина милиона?“. Той ти отговаря: „Не ме занимавай с минали работи. Ние сега готвим една такава стратегия, че ще потече мед и масло и електронни услуги.“ 

За кой ли път ще повторя: „Не може да се планира бъдещата работа, без да се да извърши безпристрастен професионален анализ на извършеното досега (с изводи и предложения). Без такъв анализ каква може да бъде гаранцията, че планирането не задълбочава досегашните грешки и недостатъци?“.

За да не ме обвините, че приказвам общи приказки, ще илюстрирам казаното досега само с един пример от вече споменатия 20-милионен проект по програма ОПАК с бенефициент Министерство на транспорта (те примерите могат да бъдат многобройни. Надявам се в някои от следващите постинги да насоча вашето внимание и към други от тях).

Тези, които са били близко до проблемите на е-Правителството и е-Управлението знаят, че моя милост ръководеше екипа, които преди около осем години разработи „Българската национална рамка за оперативна съвместимост на информационните системи в изпълнителната власт“. За тогавашния момент това действително беше постижение – България беше седмата европейска страна, приела такава рамка (преди още да станем член на Европейския съюз). Посетилият страната във връзка с това приемане „гуру“ на Майкрософт в тази област Стийв Мак-Гибън заяви пред „Компютър-уърлд България“ буквално следното: „Между европейските страни българите имат един от най-практичните подходи към реализирането на оперативната съвместимост“.

За тогавашния момент (повтарям, тогавашния момент) този документ изигра много важна роля. Той послужи като основа за разработка на един от разделите на Закона за електронното управление (ЗЕУ), на Наредбата за общите изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурност, на другите наредби към ЗЕУ, на инструкции и др. нормативни документи. За разлика от концептуалния и препоръчителен характер на Националната рамка тези документи въведоха точно фиксирани задължения, в т.ч. оценка на съответствието, включително предвидиха санкции за неспазването на тези зъдължения.

Т.е. през тези няколко години нормативната база на е-Управлението в България измина дълъг път. И сега изведнъж някой предвижда финансиране за актуализация на Националната рамка за оперативна съвместимост. Пълен абсурд! Това е все едно да искаш да се актуализира „История славяноболгарская“ на Пайсий Хилендарски…