Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2017 22:43 - ОЩЕ ЕДИН НЕСТАНДАРТЕН ПОСТИНГ...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1697 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 20.09.2017 22:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

          НЕ  1989  ГОДИНА, 1958  БАСТИCА  СЕЛОТО  НИ…

 

    Това лято посетих останките от село Мемлер, намиращо се по долината на река Сапдере, приток на Боровица. Срещнах там последния жител на селото и разговарях с него, един образован възрастен човек, върнал се в родното си място от Кърджалии за да гледа овце. Децата му поели по Европа, жена му починала, той трябва обаче нещо да прави докато може и избрал този начин да изживее последните си години.

       Стратегически римски път е помогнал някога на хората да преодолеят теснинините на реката и да достигнат до това нейно уширение - място създадено от Бог за село, но сред природа, недостижима като красота за целите Родопи. Странстващи до 1700 г. животновъди, вероятно с кюрдски произход, отсядат в началото на ХVІІІ в. в тази долина. Тя е обърната на юг, в нея има място за ливади, за градини, много поточета, които слизат от планината, гори, по поляниите между които да пасат крави, а горе по високото – овце. И още нещо има, но валидно към днешна дата - скали, по които да се катерят алпинисти. Няма обаче тракийско светилище наблизо.Селото расте, расте, къщите достигат 150 през 1958 г. Деца и животни много, а законите, по които са живеели хората тук са били същите, както от времето, когато са основали селото си тук. Аз не бях посещавал това село до сега при запознаването ми с Родопите, но от вр. Бездювен съм го виждал и знаех за него. Ето, че го посетих и него. Очарованието ми от красотата му обаче остана в сърцето ми. Имам силна зрителна памет, пред очите ми минават картини от него и настръхвам пред красотата му.

    Селото е отдалечено на около час и полоовина – два от с. Войново, намиращо се на р. Боровица. Днес да се достигне до селото не е лесно, защото римският път е доста обрасъл и на места е трудно откриваем. За да не се прескачача постоянно реката има и допълнителна пътека. Когато реката е малка не е страшно, но ако е голяма е проблем, а ако завали силен дъжд си оставаш долу докато реката се оттече. Над реката няма и мостове. Ако реката е средно голяма, тя трябва да се прегазва. Някога това не е било проблем, защото хората са пътували на коне. Преди първото пресичане на реката срещнах един турчин, който ме предупреди, че реката е голяма и камъните са хлъзгави. Като да предрече – хлъзнах се и вода напълни обувките ми още при тръгването ми.

    На около час път от селото нагоре по течението на реката през прекрасна дъбова гора се достига до някогашното тържище за хората от този регион, местността Русалско. В последствие там също се основава село, защото в него идват бежанци от Тракия, строи се и църква. И там е райско място, обкръжено през рполеетта от люляци и водопади. След сталинската колективизация тракийците, разорени за пореден път, са се изселили от там. Църквата се руши, сега там са останали само турците. От това село не са се изселили в Турция през 1989 г, но тук сега хората са само няколко турски семейства, жените не знаят български. Хората са скрити зад двуметрови каменни огради, жените като видят мъж се забраждат, викат ВАЙ и ЙОК БИЛМУ и побягвят да се скривят зад дуварите. С пари от не знам къде джамията свети след ремонта й. За да се доостигне с. Русалско от с. Мемлер се преодолява рид с дъбова гоора, която не е сечена никога. Достига се седловина на рид, отделящ се от върха Бездювен, тукашният красавец, който продължава до махалата Бозова на с. Безводно, след това през вр. Чилякая до регионът над с. Загражден. Това е красота, коато може би познавам само аз. Едва ли някой може да си въобрази какво се вижда, когато туристът се движи по рид, от едната страна на който е р. Давидковска, а от другата – река Хамбардере със скалите по главия рид, по който вие римският път от Тополово за Смолян. Въвеждам един таг, махалата с помаци Балканмахле.

   Селото Мемлер е в гънка на рида, отделящ се от вр. Бездювен, който се извива над селото и продължава към с. Безводно. Най-забележителните като красота тук са едни скали в посока на с. Безводно, прекрасните гори около селото и величавия вр. Бездювен, който като да загражда от долу реката. Тази река е една от най-големите в Ненковата планина, има четири водорада, които ще покажа. Регионът обаче предлага тук достатъчно храна за мечките и те стават все повече, каза ми овчарят, но не правели пакости. Наближиш ли ги, почват да реват от гората и трябва да се върнеш с овцете, каза той, страшно си е. 

    Спрях се до поговоря с овчара, който се оказа образован човек. Казах му, че 1989 г. май и тук е сложила край на това райско населено място. Той каза, че не е, защото тогава тук вече не е имало хора. През 1958 г. тук се е извършила колективизация. Дошли от към Войново много хора с миилция, с войници и казали, че долу /покрай река Боровица/ се основава ТКЗС и че това село е включено в ТКЗС-то. Взеха всичките ни животни, каза човекът – крави, овце, коне  ги откараха. Тъй като животните отказваха да тръгнат с други хора, милиционери накараха стопаните им да ги поведат. В селото останали само кокошките и кучетата. Свършват картофите на хората, сиренето, което имат и настава страшен глад. Изборът на хората е бил гладна смърт или да се изселят. Тъй като от това село имало преселени по селата в Бургаско, той цитира няколко села, от които си спомням Снягово, хората тръгнали натам. Натоварени на гръб с най-необходимото, защото нямали вече и коне, хората се изселили по Бургаско. Заключили къщите си и повече не се върнали в селото въобще. В селото останал само ходжата, който имал някакви доходи. Той бил учителят в селото и образован човек. Видях къщата му, и тя развалина. Овчарят обясни, че къщата на ходжата е била и училище на селото, но ходжата починал внезапно останал задължен на някакъв турчин, който се върнал в селото и понеже ходжата му дължал пари, свалил керемидите от къщата му. Без керемидите къщата се бе разрушила, снимах я. И между нас има хаирсузи, каза турчинът. Защо му беше да събаря единствената здрава къща, останала в селото?

    Този ден достигнах седловината, която се преминава, за да се достигне до с. Русалско. Преди нея има една приказна поляна, където е била най-високата къща на махалата. Красотата бе такава, че я снимах от няколко места. Имаше купи сено, неприбрани, защото овчарят нямал сили да ги свали надолу…

    От седловината се вижда как Ненковата планина завива на 90 градуса от вр. Бездювен, как продължава към острия връх с останките от крепостта Патмос, вижда се една планина, пак отделяща се от вр. Бездювен, едното отклонение от която отива към язовиир Кърджали, а другото към долината на р. Давидковска. И навсякъде разрушени каменни къщи, по 2-3 в една махала, но с дъбова гора до тях. В тези дъбови гори турците погребват починалите, но тъй каато те не повтарат погребението в същия гроб, гробищата им са огромни. Достигнеш някъде незнайно място с една или две къщи, а гробовете в дъбовата гоора – стотици. В съзнанието ми в момента се върна място на една такава къща, много голяма и хубава, още здрава, но изоставена. В нея имаше детски играчи, детски ообувки, дрешки. Много тъжно. Възродителите ии на децата е…. майките. Включвам таг, зазстреяното бебе Тюркиян от с. Каялоба на гърба на майка му. Непосредствено до къщата имаше поточе, което слиза от планината. Райско кътче. Една огромна жаба имаше в ливадата, но толкова толяма, че можеше само да ходи, не да скача.  Пред къщата бе направо пустиня, обраснала с тръни, имаше и една дъбова гора, обградена с бодлива тел. Изправените камъни показваха, че това е гробището на махалата. Аз влязох в него, нямаше нито един паметник с чалма, значи все постосмъртни. За късмет на гръбището, твърде отдалечено, за да бъде бастисано от бригадите с чуковете во време ва възродителния процес. Оградата не допускаше в гробището животни и то се беше превърнало в джунгла.

   Днешният ден не ми бе по минути, разтегнах деня така, че да се прибера по тъмно. Попаднах на потенциално тракийско светилище, което се е размило, но по свлечените камъни от него се вижда, че по тях траките са дълбали разни неща.

   Моите пътувания са сложни, трудни. Понякога рискувам и живота си, в следващия постиг ще дам един такъв пример. Имам цел обаче – информацията от харддиска в главата ми искам да прехвърля на външен носител, в случая в блога ми. Така тя ще стане достъпна за повече хора, но ще достигне сърцата на малцина – на тези, които обичат не само планините на България, а страната си. Сега такиви има много малко, преобладават пазарните проститути и агентите на чужди страни, които искат да ни включат като подпримати към тях. Надявам се обаче както св. Иван Рилски, първият пустиножител на Великата Рилска пустиня, който предлича, че тя накога ще се изпълни с чада…

   Дано някога хората в България да се откажат от магиите и вълшебните заклинания, да станат отново нормални и Блогът ми да не е изтрит. Може тогава да им се окажа потребен. Сега писанията ми се приемат за глинени, някога пък тази глина може да се превърне в ктерамика и хората да погледнат по различен начин на тях.

image

    А това съм аз, авторът на постинга. Направил съм си снимка на
   жертвена скала на тракийското светилиище при с. Чорбаджийско.





Гласувай:
6



1. sande - Поздрави, Коста!
26.06.2017 11:36
"Дано някога хората в България да се откажат от магиите и вълшебните заклинания, да станат отново нормални и Блогът ми да не е изтрит. Може тогава да им се окажа потребен. Сега писанията ми се приемат за глинени, някога пък тази глина може да се превърне в ктерамика и хората да погледнат по различен начин на тях."

***

Българите са комунисти.Това е в чипа им. Те не вярват на себе си, а на чудеса.

Господ одавна ги е разбрал и ги е сиктердосал.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12188793
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031