Те слезли на брега, с интерес се запознали с живота и бита на местните племена, за съществуването на които европейците даже не подозирали. Обичаи, религиозни вярвания и обрядите на индианците— всичко това удивило испанските моряци. Но, най-много били учудени от едно племе туземци, които се поклонявали на свещен знак… кръст. Това ще си кажете е невъзможно. Защото индианците даже не са чували името на Исус Христос, нищо не са знали за християнската религия и в същото време почитали кръста, който се явявал символ на християнската вяра!

Как е могло да се случи, това този знак, който, както твърди духовенството е присъщ само на христианството е, станал известен на туземните племена?

Обяснението е просто. Кръстът не се явява христианско изобретение. Той се е почитал от различни народи в древността много години преди да се зароди християнската религия. Това се подтвърждава от многочисленни разкопки, които се провеждали в различни страни в света. Изображение на кръста намирали на предмети, откривани при разкопки във Вавилон и Персия, в Индия и Египт, в Китай и Мексико.

В музеите на много страни може да се видят каменни фигурки на древни езически богове, които се почитали от нашите далечни предци. На някои от тези фигурки е изсечен кръстообразен знак. Този знак може да се види на изображения на египетския бог Озирис, индийския — Буда, китайския — Тамо, гръцкия бог на любовта Купидон. Изображение на кръст намирали по стените на древните храмове в Мексико и Тибет, на могилите на туземцитев Нова Зеландия, на старинните юдейски и египетски монети. Винаги това неопровержимо доказва, че почитането на кръста отива в дълбока древност.

Защо хората започнали да почитат кръста, защо в най-различни страни кръстообразния знак се счита за свещен?

Науката дава на този въпрос напълно обоснован отговор. В религиозните вярвания на много първобитни народи кръста се явява священ символ на огъня. А огоня в живота на нашите далечни предци е играл изключително важна роля.

Животът на първобитните хора е бил пълен с неизгоди и лишения. Човек бил безпомощен в борбата с природата, студа, глада, болестите. Затова можем да си представим, какво велико значение в живота на човека е имало откриването на огъня. Огънят е стоплял хората по време на студове, защитавал ги от хищните животни. Благодарение на него хората се научили да варят и пекат храната. С негова помощ с развитието станала възможна и обработката на метали. Но първо, макар и използвайки го те все още не самогли да го добиват. В началото те са ползвали огъня, възникнал по естествен път, например при горски пожари, които избухвали от удар на мълнии. Те поддържали огъня дълги месеци, внимателно го съхранявали и подържали. Ако угаснел, това било истинско бедствие за първобитните хора.

Едва много години по-късно човек се научил сам да добива огъня. Първото оръдие, с помоща на който хората започнали да получават огън, били две парчета дърво. След дълги усилия на триене едно в друго парчетата се нагрявали и започвали да тлеят. Напълно разбираемо е че на сложени на кръст две парчета дърво хората започнали да гледат, като на светиня. Този инструмент за добиване на огън започнал да се почита, като свещен.

В последствие хората започнали да почитат и знака, изобразяващ този инструмент. Те видели, че огъня ги пази от диви зверове, стопля ги от студа, и започнали да вярват, че кръста, който се изобразявало оръдието за получаване на огъня, също е способен да предпази от невзгоди, от зли сили. Този знак започнали да рисуват на дрехи, оръжия, различни прибори, предмети. Те ги поставяли в древните храмове, помещавали ги на статуите на боговете, на могилите на хората. Така кръста започнал да се почита от различни народи, които имали различни вярвания, живели в различни краища на нашата земя.

В христианските религии кръста се явява свещен символ, защото на кръста може би бил разпънат Исус Христос. Всъщност християните заимствали почитането на кръста у съвременниците им от езическите религий. Като свой свещен символ кръста започнали да го почитат от IV век.

Първите христиани не почитали кръста. Даже го презирали, гледали на него като на езически символ, "знак на звяра". Едва в края на IV век църковниците съчинили история, за Христос явил се в съня на римския император Константин и му казал да нарисува кръст на военните знамена. Едновременно била съчинена и друга легенда — за това, как майката на император Константин- Елена извършила поклонение в Палестина, намерила там гроба на Христа и откопала в земята древен кръст, на който може би е разпънат Христос. В чест на товао събитие бил установен специален празник — възвисяване на кръста. Кръстът станал свещен символ в християнската религия.

Но всички тези легенди в края на краищата са измислени от начало до край. Елена никак не могла да види "животворящия" кръст при цялото свое желание. работата е в това, че у римляните кръста като оръдие на наказние никога не се е употребявало. Престъпници са се наказвали в Римската държава на стълб с напречна греда — във вид на буквата "Т". Така че ако Елена действително е успяла да намери кръст, на който е бил разпънат Христос, то очевидно всички вярващи християни трябва да почитат този свещен символ именно такъв кръст. Но в действителност у християните може да се намерят кръстове с най-различна фора: четириточкови, шесточкови, освемточкови. Съществуват и единадесетточкови и даже осемнадесетточков кръст. А на какъв е бил разпънат Христос? На този въпрос, не може да отговори нито един служител в църквите, защото всички разкази за смъртта на Исус Христос, за намерения кръст, на който бил може би разпят Христос, са измислици.

Признавaйки официално кръста, като символ на своята религия, христианската църква го превърнала в символ на страдание и покорност. Опирайки се на евангелските приказки за това, как Христос за изкупление греховете човешки безропотно носин върху себе си позорния кръст към хълма Голгота, а след това бил разпънат на нея, духовенството внушава на вярващите, че всички техни страдания на земята се явяват, по същество кръст Христов, който се носи на раменете от всеки християнин. И хората, които вярват в бога, трябва търпеливо да носят на себе си този кръст в името на спасението на "този свят". Не е трудно да се види, че тези твърдения на църковниците имат определена цел — да заставят хората да започнат да вярват в необходимостта от робска покорност от "съдбата", да отслабят волята на трудещите се, да ги заставят да се смирят със своето положение, да се отвлекат от борбата за преустройство на обществото, за своето щастие на земята.

Такa след хиляди години човешка история, обикновения инструмент за добиване на огън, с който се ползвали нашите далечни предци, станал оръдие за духовно поробване на вярващите хора.

О.В.